Моят път към Бога
В 1967 г.се завърнах от тогашната Чехословашка република при татко който до тогава
беше сам (майка ми беше починала )и се беше оженил повторно.Жената непознавах
до тогава.Но найпърво неисках да и казвам майко.Но след време разбрах че тази жена
е много мъдра и много добра жена така че лек по лек си свикнах и после и казвах майко.
Времето минаваше и поради това че майка и татко бяха вярващи ходех със тях на събрания.Но неисках да се моля.Пораснах между вярващи,вярвах че има Бог но
също знаех че ако вярва човек в Господа трябва да му служи верно и аз се нечуствах че ще остана верна,страхувах че ще грешавам постоянно.Бях млада обичах да танцувам да пея да се смея.Така че неисках да стана вярваща която недодържа божиите закони.Но стана нещо което обърна животът ми и ме премести съвсем на други релси и аз повярвах.Как стана тази измена?Стана много неочаквано.Един ден каза майка че ще има събрание в едно горско градче.И се договориха с татко че ще отидат.Запитаха ме дали неискам да отида и аз със тях понеже е имало ново повярвало момиче в моите години и понеже татко и е поканил нашето семейство във тях да преспим ако отидем на събрание.Но аз неисках да отида.Във събота майка замина да купи билети и там трябваше да се срещнат с татко като татко се върне от работа и замине след нея.Аз между това наготвих и като се татко върна от пабота в къщи всичко беше приготвено да се измие облече и замине на договорената среща.И татко пак ме запита дали неискам да отида с тях.И аз изведнъж се размислих и реших да отида.когато бързахме за рейса,запитах татко като нямам билет как ще мога да патувам.Но татко каза несе безпокой ако бог е решил да отидеш всичко ще се уреди така го чуствам така че всичко стана благополучно. На гарата ни очакваше много приятна и мила девойка която стана моя най любима приятелка.След вечерята отивахме на събранието което беше найвече приготвено за нови вярващи и молба за изцеление на майкаta на приятелката ми. и.Когато поклекнахме пред Господа да се молим.Незнаех ,че днешният ден ще бъде за мене, незабравим. Това кето проживях бе велико,нещо което е неповторимо.Както писах по горе понеже пораснах между вярващи знаех как да се моля така че когато поклекнаха всички към молба поклекнах и аз защото ми стана неудобно да седя а всичките покрай мен клечеха и се молеха.Нечуствах нищо молех се да ми мине времето.
Никакви емоции,никакво вълнуване,просто поклекнах и се молих като малките деца,
казвайки кръсти, прости.Погледнах на хората покрай мен и виждах как се моли всякой
каквото му трябва,с голяма покора пред господа.Затворих очите си и чаках кога ще свършат молбата и аз да мога да си седна.Когато вече молбата почти завършваше,
почуствах в душата си огромна милост чуствах голяма сила която слете над мен и в този момент се чуствах страшно нищожна малка, никаква и в този момент чух глас който ми се посмиваше и ми каза моляти се какво правиш пред хората какво си мислиш че ще ти вярват че плачещ защото съжаляваш как си живяла до сега.?Аз се засрамих и исках да стана и да свърша молбата но неможех да стана и постоянно плачех.всички поклехнаха покрай мен и плачеха и се молеха пред Господа със мен като с нова вярваща.Беше ме много срам че толкова плачех и исках да не плача но сърцето ми просто основно беше покорено и съкрушено просто неможах да млъкна.След някой време почуствах как силата която ме държеше на колене се дигна и аз се утиших и неплаках вечеВсички се радваха .и в същият ден си взех водно кръщение, господна вечеря и покръстена със святият дух.нашият паботник божи ме заведоха в друга стая още със едно младо семейство което искаха да повярват и всички се молихме за святият дух Само поклекнахме и аз почнах да се моля изведнъж почуствах как пак слете силата над мен и аз почнах да говоря на чужди язици чувах чист английски язик,испански германски никога несъм се учила тези езици а сега ги изговарях напросто идеално.И наистина се чуствах като нов человек.Водното кръщение стана на другият край на града в реката към 2 часа през ноща.И когато излезъх из реката всякъш всичко сияеше със насиняла светлина.Месеца на небето беше сякъш по близо и звездите също.Чуствах се като ново родено дете всичко ми приличаше на хово и много чисто.На тази нощ никога немога да забравя защото това което проживях небеше обикновенно.Чуствах че стана промяна радикална която измени дотогаващният ми живот.Когато се връщахме у дома,взеха ме
с колата нашият работник божий който ме познаваше от малко дете и знаеше че бях малко палава и ме гледаше в огледалцето на колата как седя отзад и нито говорех нито се смеех защото бях учудена какво стана със мен и всичкокоето проживях си уведомявах
че отсега имам голяма отговорност за своите дела,свършиха младежските светските игри и настъпва малко по голяма отговорност за себе си за делата си и внимателността си какво говоря и как говоря.Защото вярващ човек трябва да бъде за пример когато видят светските хора човека който вярва и говори със него,да си личи че този човек е свят и че чрез него му говори Бог.Никакви абнормални прически,червене на уста,ходене на кино,просто нищо от това как сте живяли до сега.Може млад човек да си каже това
е просто ненормално това е против естественноста на младоста.Да можете да си го кажете тъй.Но обърнете внимание не само на себе си .И аз точно тъй мислех тогава но ако се замислим по обширно и без егоизъм,ще разбереме едно основно познание и то
че на два господари неможем да служим.Това знае всякой.Но трябва да си спомним какво направи Господ за нас и как му отблагодарихме за всичко ние.Кой от нас би могъл да жертвува единственното си дете да спаси народ който невярва в него и го подиграва.Забравят че са негови деца и през тъй силно ненавиждане от тях той толкоз ги люби, че постоянно се моли пред своят баща да ни прости нашите безкрайни грехове.Кой от нас може да люби своят неприятел тъй безгранично както той.И найважното защо би жертвувал единственият си син.Сигурно не за туй че няма никъкъв Господ но за туй че ни е създал и сме негови деца и всичко което е проживял тук на земята има някъкъв смисъл и ние
които неможеме да знаеме смисълта това знае само той дълбоко ще се засрамиме
когато всички тайни ще ни се открият но тогава ще бъде късно за тез които Бога презреха.Ако някой чуе за Бога неможе да каже че нее чул за него и когато дойде божият съд .Как ще се оправдаят?Отворете очите си и ушите си.Виждаме какво става по света.Виждаме злото колко бързо се разширява по света.И много пророчества които бяха пророкувани се изпълниха.Но народа невижда и нечува.Внимавайме много! Да несе затворят вратите на Господа и да неостанеме вънка и да неплачеме и да не викаме"Господи и ние сме от твоето паство и ние сме викали към тебе .Но тогава ще се отзове неговият глас.Нете познавам грешниче.Ти който скиташе по безводни места,ти който презря господа,презрян си от мене презрян си навсегда твойта заплата гибел е.Това е част от духовните ни песнички открити от Господа.
Внимавайме!